Да се забранява и наказва е трудно както за децата, така и за родителите. Житейският опит и психотерапевтичната практика показват, че за да растат децата здрави, имат нужда от някои забрани и ограничения, които да им помагат да се ориентират по-добре в междуличностните отношения и на които да се опират, като ориентири във вътрепсихичния им свят. 

Предлагаме ви някои често срещани въпроси и отговори как да се случи това по добър начин.

 1. Трябва ли да преговаряме с децата си, когато им забраняваме?

Да, в случай на необходимост, но до определени граници. Родителят е този, който води преговорите и този, който ги прекратява. Децата имат нужда да проверят границите на забраната и са склонни често да опитват да ги разширят или минимизират. Ако възрастният е уверен в себе си, детето бързо ще спре с преговорите. 

2. Трябва ли възрастният да обяснява забраните си?

Да, всяка забрана е ефективна, когато след нея бъде обяснено защо тя се налага. Но обясненията не бива да се превръщат в обяснения без край. Понякога просто няма какво да се обяснява, а децата са в състояние да посочат логическите противоречия пред родителите. В такъв случай е по-коректно родителят да се позове на авторитета си без повече обяснения.

3.  Кога родителите повишават тон?

Когато правилата не могат да се наложат само с думи, повишаването на тон може да бъде ефективен начин да се покаже на детето, че минава приемливите граници. Макар да изглежда като признание за безсилие на авторитета, говоренето на висок тон за кратко е израз на собствените родителски граници. Има неща, които родителите не могат да изтърпят, за щастие. Това дава възможност на детето да се ориентира в света на възрастните и да приеме техните граници като свои по-късно. 

4. Как да се санкционира?

Важно е санкциите да бъдат справедливи спрямо размера на провинението и да не унижават личността на детето (използване на обидни квалификации, физическо малтретиране, публичното мъмрене и др.). Добър начин е детето да се остави да компенсира стореното, например да почисти, да изпълни задача в полза на семейството/училището. Би могло детето да има право на отговорен избор – дали да се лиши от излизане или телевизия. 

5. Физическо малтретиране ли е плесницата?

Една спонтанно изстреляна плесница в отговор на неприемливо поведение, е по-добър отговор от никакъв отговор. В този случай плесницата няма смисъл на физическо малтретиране, а е израз на родителските граници. Подобно тупване би могло да успокои детето, което е изгубило контрол над себе си, и отново да намери собствените си телесни и психически граници.

6. Можем ли да се откажем от наказанието?

Възможно е веднъж наложено наказанието или забраната (да се излезе навън, да се играе на някаква игра и др.) да бъдат премислени или осмислени като прекалени от страна на родителя. В такъв случай може да се отменят, стига да бъде обяснено на детето защо. Добре е това да не се случва често, тъй като родителският авторитет би изглеждал несигурен в очите на детето.

Вижте цялото видео от родителската академия на тема “Общуването между децата и родителите” в Youtube профила на ЧСУ “Цар Симеон Велики”.